Пораснахме, ние научаваме важността на споделянето, главницата на него е вградена в мозъка ни. Въпреки че съм обусловен да споделя от най -ранните формиращи години от нашия живот, трябва да призная, че като възрастен обикновено се чувствам като лошото дете в клас, което отказва да сътрудничи. Не че мразя споделянето, всъщност обичам да споделям много неща в живота си. Въпреки това, що се отнася до чантите ми, просто не мога да се кача на борда с заемането на колекцията си дори на най -скъпите ми приятели и семейство.

[SC_IC_AD1]
Въпреки факта, че се доверявам (повечето от) моите приятели и семейство, не мога да се кача на борда с заемане на зашеметяващи чанти на никого, дори за кратък период от време. Въпреки че това може да изглежда егоистично отвън, имам свои лични причини за определяне на тази граница. Като запален любител на чантата и колекционер, аз се грижа специално за чантите си и правя всичко в моя контрол, за да запазя състоянието им. Никога не съм слагал чантите си на пода и винаги съм особено внимателен към чантата си, когато съм навън и около. Последното нещо, което бих искал, е приятел или член на семейството да повреди случайно една от чантите ми и да създаде причина за мен да се възмущавам от него.

Работя много усилено, за да мога да имам колекцията си от чанти и всеки път, когато купувам чанта, знам, че взема решение да притежавам нещо, което е астрономически цени (проблеми с дизайнерската чанта, нали?). Това, че съм готов да изпусна четири цифри на чанта, не означава, че очаквам хората в живота ми да прекарат една и съща сума, което е друга причина, която не обичам да споделям от колекцията си. Ако чантата някога е била повредена от друг човек, бих очаквал този артикул да бъде заменен и просто не искам да влизам в тази територия с моите близки. Просто бих се почувствал твърде неудобно да поискам заместител, което е достатъчно причина, за да не заема чанта.

Ами ти? Споделяте ли чантите си или имате строга политика без заем, както аз?